Сливанията на европейски банки могат да успеят, въпреки че BBVA се провали
Испанската банка Sabadell отблъсна враждебния метод за усвояване от по-големия съперник BBVA предходната седмица, поставяйки завършек на яростна 18-месечна борба. Това би трябвало да е разочароващо за Карлос Торес, ръководителят на BBVA, който нападателно преследваше договорката. Но не всички, които са се борили на негова страна, имат потребност от обезсърчение.
Най-песимистичният взор върху аферата, показан от някои от съдружниците на Торес, е, че акционерите на Sabadell освен са сключили добра договорка за себе си, само че също по този начин са хванали в кръстосания огън редица други евентуални банкови сливания.
В последна сметка Европа се нуждае от трансформиращи трансгранични връзки, с цел да се конкурира с тях Американски капиталови банки и финансират огромни дълготрайни планове в целия район. Но в случай че даже една директна вътрешна композиция не може да преодолее политическата съпротива, кой началник на банка би бил задоволително малоумен, с цел да опита?
BBVA се възползва от тези опасения по време на акцията си и имаше признаци, че политиците в Брюксел се вслушват, като Европейската комисия предизвести испанското държавно управление, че се пробва да се намеси.
Не е неверно, че Европа ще завоюва от повече покупко-продажби. Но това в последна сметка беше анулирано от акционерите, а не от политиците. И до момента в който една композиция можеше да има смисъл на вярната цена, тя в действителност нямаше да е от огромна изгода за континента. Испанският банков бранш е мощно съсредоточен и относително ефикасен, а по-голямата част от останалия бизнес на BBVA е фокусиран върху нововъзникващите пазари. Сделка надали би засилила Mittelstand в Германия или би предпазила вълците от Уолстрийт от вратата.
Вярно е, че шумът към този нашумял неуспех може да хвърли психически смраз, който надвишава практическото му влияние. Но неуспехът на BBVA в действителност не е сигнал за невъзможността за довеждане докрай на банково придобиване. По-скоро демонстрира, че е безразсъдно да се пробвате да грабнете кредитор с огромна база от акционери на дребно на враждебна основа, като в същото време плащате единствено дребна награда – особено по време на напрегнати районни избори.
Слушайте деликатно и европейските банкови сливания и придобивания в действителност вървят сносно. Тази година се обрисува да бъде най-натоварената във връзка с цената на договорката от повече от десетилетие, с над 35 милиарда евро транзакции, приключени или идни, съгласно данни на LSEG и разбор на Lex. Сключени са покупко-продажби за милиарди евро в Германия и Италия, както и няколко трансгранични комбинации, като придобиването на португалската Novo Banco от френската група BPCE за 6,4 милиарда евро и продажбата за 7 милиарда евро на полския клон на Santander на австрийската Erste Group.
Едностранчивото ухажване на Unicredit за Commerzbank демонстрира, че огромните покупко-продажби са извънредно сложни за осъществяване – изключително когато бордът на целевата компания не е разпален – само че не е ясно, че са по-трудни от преди седмица. И макар че правенето на две стъпки напред и една обратно може да не е най-ефективният темп на маршируване, в последна сметка се стига до едно и също място.
